Притча за тялото и душата
Притча: Най-доброто за децата
Истината и Притчата
Морякът и червената роза
Съвет на един свещеник: За Страданието
Всичко ще се окаже за добро. Притча от Паисий Светогорец
Притча за бамбука и папрата: прочетете, ако сте решили да се откажете точно сег
Притча за Службата на двата ангела
ЕДИН ПОДВИЖНИК така обяснявал същността на Смирението
ПОПИТАЛИ ЕДИН СТАРЕЦ: За Недоволството
Безценният урок, който един баща дал на своя син – За Егоизма и Гнева
Свещеник ме научи да правя 3 неща всеки ден, когато излизам от вкъщи
Притча от Оптинския Йеросхимонах Анатолий Зерцалов за Смирението
Притча от Стареца Писий Светогорец за Несправедливоста
Притча за Поклоните
Притча за Ковача и Вятъра
Притча от Свети Йоан Дамаскин за Словесните Рани
Притча за Стареца Порфирий за Нашите Искания
Притча за Смисъла на Семейството
Притча за Енориаша
Притча за Стомната и Камъните – Не Губете Времето си Напразно
Живял човекът, угаждайки на своето тяло.
Каквото и да му поискало то, нищо не му отказвал!
А тялото искало: „Да си хапвам сладко, да работя по-малко, да спя повече…“ И настоявало да не се моли, да не пости, да не стъпва в храм.
Ето така живеел той. И даже не подозирал, че колкото повече обича тялото си, толкова повече ненавижда душата си.
Отишъл веднъж един богат човек при Мъдреца за съвет: Учителю, искам да дам най-доброто на децата си. Старая се да им осигуря най-новото и най-модерното от всичко, не ги лишавам от нищо. Но дали е достатъчно?
Мъдрецът го погледнал и казал: Ако искаш наистина най-доброто за децата си, харчи за тях два пъти по-малко пари и два пъти повече време.
Истината и Притчата
Истината се разхождала по улиците гола. Това не се харесвало на хората и никой не я пускал в дома си. Неизвестно кой е губил повече от това – хората или самата Истина.
Но ако хората изобщо не ги вълнувало това, то на Истината това положение изобщо не й харесвало.
Веднъж, когато тъжната Истина се скитала неугледна по улиците, тя срещнала Притчата, облечена в красиви одежди. Притчата попитала Истината:
– Защо се разхождаш по улиците гола и толкова тъжна?
Истината въздъхнала тежко и казала:
– Знаеш ли, вече съм стара и нещастна, затова хората бягат от мен. От това страдат и те, и аз. Но те не го разбират.
– Не може да бъде – казала Притчата, – хората да те прогонват само защото си стара. Аз също не съм изобщо млада, но колкото по-стара ставам, толкова повече интересувам хората. Дълго мислех върху това и мога да ти кажа точно в какво се състоят нещата: просто хората не обичат простите, неприкрити истини. Те предпочитат истините поне малко прикритие. На тях им трябва загадка и тайна… Дай да ти дам някои от най-красивите си рокли и веднага ще видиш как ще те заобичат хората.
Истината послушала Притчата и сложила нейните най-красиви дрехи. И станало чудо – никой повече не я прогонвал от своя праг, напротив – приемали я с радост и усмивка.
От тогава Истината и Притчата не се разделят и минута.
Морякът и червената роза
Един моряк получавал писма от жена, която никога не бил виждал. Наричали я Роза. Те си писали 3 години. Четейки нейните писма и отговаряйки й, той разбрал, че вече не може да живее без писмата й. Те се обичали един друг без да осъзнават това.
Когато службата му приключила, двамата си уговорили среща на Централна гара, в пет часа вечерта. Тя му написала, че в ръцете си ще държи червена роза.
Морякът се замислил: никога не бил виждал снимка на Роза. Не знаел на колко години е, не знаел хубава ли е или грозна, пълна или стройна.
Морякът отишъл на гарата и когато часовникът отброил пет, тя се появила. Жената с червената роза в ръка. Била на около петдесет.
Морякът можел да се обърне и да си тръгне, но не го направила. Тази жена му била писала през всичкото това време, докато той плавал в морето, изпращала му подаръци за Рождество, подкрепяла го. Тя не заслужавала това. И той се приближил до нея, протегнал ръка и се представил.
А жената казала на моряка, че греши. Че Роза стои зад гърба му.
Той се обърнал и я видял. Тя била на неговите години, била прекрасна.
Възрастната дама му обяснила, че Роза я е помолила да вземе цветето в ръце. Ако морякът се бил обърнел и си тръгнел, всичко щяло да приключи. Но ако той бил отишъл до възрастната дама, тя би му показала истинската Роза и би му разказала цялата истина.
Съвет на един свещеник:
Не трябва да разказвате на другите хора за своите страдания – това само подхранва сплетни и подигравки. Всеки има лични проблеми, но може да ги обсъжда само с духовни наставници, а не с приятели, съседи, лели и вуйчовци…
Защото някой ден ще възкликнете: “Аз му се доверих, а той ме предаде!” Но това е изцяло по ваша вина!
Да се доверите съкровено може само на Бога. Този, който се доверява на хората,постъпва глупаво
Прочетете молитва, обърнете се към иконата на Божията майка – и отговорът ще ви се яви! Мълчанието на Дева Мария, на която запалвате свещ, е отговорът на вашите трудности! Замълчете и се молете!
Бог е създал човека свободен да избира какво да прави и как да бъде. Следователно човек може да бъде с Бога – Източникът на живота, а може и да не бъде и тогава неговият път е смърт на душата.
Бог може да направи стъпки към вас, но от уважение към вашата свобода Той ги прави само в отговор на вашите стъпки. В противен случай би означавало, че Той някак ви обвързва, а това не е така.
Всичко ще се окаже за добро. Притча от Паисий Светогорец
Ако Бог допуска да се случи нещо с нас, то е само, за да може последствията да се превърнат за нас в добро. Такава история разказва за себе си Старецът Паисий Светогорец.
— Веднъж се връщах от селото в манастира и бързах, защото слънцето вече клонеше към залязване, а не ми се искаше д апропускам обичайното време за вечерната молитва. И ето на половината път виждам човек с две мулета, натоварени с дърва.
Едно от мулетата се наклони на едната страна, другото – на другата. Самият им стопанин беше в опасност. Трябваше му помощ. Оправихме се с мултата и качихме дървата нагоре по пътеката. Това отне двайсет минути. Човекът горещо ми благодари “Хиляди пъти благодаря!” Аз отново ускорих крачка, за да успея.
— Ти ме спаси! Ти ме спаси! – викаше той подире ми в знак на благодарност.
А когато се изкачих на превала, видях, че в минутите, докато се бях забавил, отпред бяха паднали огромни каъни – отчупили се късове от скали, буквално изпуснати от прашка.
Тоест, ако не се бях забавил, щях да загина, но Бог беше така устроил нещата, че другият човек да има нужда от помощ и аз бях спасен. Даже ми казаха и “Хиляди пъти благодаря!” за това!
В един миг осъзнах всичко това и извиках от върха на прохода:
— Ти ме спаси! Ти ме спаси! Благодаря!
Притча за бамбука и папрата: прочетете, ако сте решили да се откажете точно сега
Животът е постоянно решаване на безкрайни проблеми и преодоляване на безброй препятствия. Той ви поднася неприятни изненади, когато най-малко го очаквате, и това може да предизвика чувство на нещастие и безпомощност.
Но най-важното не е това, което се случва. А по-важно е това как възприемате случващото се и какъв урок ще извлечете от него. Тази притча е напомняне, че няма един път към успеха и че ако още нищо не сте постигнали, това не значи, че трябвва да се откажете от мечтата си.
Притча за папрата и бамбука
Веднъж един човек решил, че повече не може така. И отишъл в гората, за да поговори за последен път с Бог. “Боже – казал човекът, – дай ми повод да не се предавам!”
“Погледни наоколо – казал Бог. – Виждаш ли бамбук и папрат?”
“Да”- отвърнал мъжът.
“Когато посадих бамбука и папрата, се погрижих за тях. Дадох им слънчева светлина и вода. Защитавах ги от бури. Папратът се разви добре, семената му бързо пораснаха. Но от семената на бамбука не порасна нищо. Но не се отказах.
На 2 години папратът стана още по-разкошен от преди, но от семената на бамбука така и нищо не израсна. Но не се отчаях. На 3-та година бамбукът също не ме зарадва. Аз чаках. На 4-та година от бамбука нямаше ни кълн. Бях търпелив.
На 5-та година от земята се появи малко стъбло. То беше много по-малко от на папрата. Но той растеше ден след ден и за 6 месеца бамбуковото стъбло се извиси на сто метра.
Той изразходва 5 години за корените, които го направиха силен, а също и да му дадат това, което му е нужно, за да оцелее. Никога не съм давал на своите творения предизвикателства, с които те да не могат да се справят.
През цялото това време ти си растял и си се борил. Отглеждал си корените, необходими за формиране на ствола, короната и впоследствие на плодовете.
Никога не сравнявай себе си с някого, защото всички мои творения имат различни времеви рамки, различни срокове на съзряване и различни цели.
Както папратът се отличава от бамбука, така и хората се различават помежду си. Ако не се откажеш, можеш да се издигнеш много високо” – казал Бог.
“Колко високо ще се издигна аз?” – попитал мъжът.
“Колко високо расте бамбукът?” – попитал Бог.
“Колкото се може по-високо?” – отвърнал мъжът.
“Да” – казал Бог.
След това човекът си тръгнал от гората, разбирайки, че Бог никога няма да се откаже от него.
Извод:
Важното е да разберете, че процесът на растеж може да бъде бавен, сложен или дори болезнен, но крайният продукт е безценен.
Не трябва да се учудвате, когато ви се падат изпитания и нещастия. Помнете, че те са нужни, за да се формирате и да станете по-силни.
Бог никога не праща изпитание, без предварително да даде възмможност да се справим с него. Но на вас много ви се иска да се предадете, когато сте почти готови да решите този проблем.
Службата на двата ангела
В Рая имало два ангела. Първият постоянно си почивал на един облак, а вторият непрекъснато прелитал от земята до Небето. Почиващият си ангел решил да попита другия:
-Ти какво само летиш нагоре-надолу?
-Аз нося просби към Бога, които започват с думите «Помогни ми, Господи!…».
-А ти защо, през повечето време стоиш без работа?- Защото моята задача е да отнасям на Бога посланията, които започват с думите: «Благодаря Ти, Господи…».
ЕДИН ПОДВИЖНИК така обяснявал същността на смирението:
– Всеки жадува за величие, а Бог ни моли да станем малки. За да преминеш през вратата, която води до Царството Небесно, трябва да застанеш на колене.
ПОПИТАЛИ ЕДИН СТАРЕЦ:
– Защо не бива да ругаем? Казват, че дори е полезно да изливаме навън отрицателната енергия…
– Даже малкото недоволство действа разрушително на човека – отвърнал той. – Някъде четох, че когато човек кипне от гняв, с енергията си би могъл да помести композиция от няколко вагона. Но това означава катастрофа за цялата ви „пътническа гара”…
Безценният урок, който един баща дал на своя син
Бащата и майката обичали своя син, но не знаели какво да правят с него. Той бил умен, талантлив и красив. Но бил и много егоистичен и характерът му бил труден, затова никой не искал да дружи с него. Често се сърдел и говорел лоши думи на другите.
Когато момчето пораснало, той по някакъв начин успял да се ожени за прекрасна девойка в съседство. Но от първия ден всичко тръгнало на зле и двамата често се карали. Родителите на младия човек били много притеснени заради лошия му характер. Те мислели какво да направят и един ден на бащата му хрумнала една идея.
Той повикал сина и му дал чук и чанта с пирони. Бащата казал: “Всеки път, когато се разсърдиш, вземи пирон и го забий в тази ограда толкова силно, колкото можеш”.
Оградата била много твърда, чукът тежък, но синът бил толкова бесен, че в първия ден той забил 37 пирона.
Ден след ден, седмица след седмица броят пирони постепенно намалявал. След известно време младежът започнал да разбира, че да контролира своя нрав е далеч по-лесно, отколкото да забива пирони в оградата.
В един прекрасен ден младежът вече нямал нужда да забива пирони в оградата, тъй като се научил да контролира себе си по отличен начин. След това той отишъл при баща си и му разказал за своето постижение. Бащата казал: “Сега всеки път, когато изкараш цял ден без гняв, изваждай по един пирон”.
Минало много време. Накрая младият човек можел да се гордее със себе си, защото всички пирони били ликвидирани. Когато отишъл при баща си и му разказал за това, таткото му предложил да отидат и внимателно да огледат оградата.
“Ти свърши чудесна работа, сине, но обърни вниманите на дупките, останали от пироните. Оградата никога няма да бъде както преди. Същото се случва, когато твоите думи нагрубяват хората, тъй като думите оставят белези в сърцата им както дупките в оградата. Запомни, че трябва да се отнасяме към всеки с любов и уважение, защото няма никакво значение дали ще съжаляваш за това, което си казал, белезите вече няма да изчезнат!”
Свещеник ме научи да правя 3 неща всеки ден, когато излизам от вкъщи
Живял един старец, който имал много деца и внуци. Той притежавал голям житейски опит и велика мъдрост.
Старецът поучавал своите внуци, наставлявал ги, разказвал им за своя живот и уроците, които бил научил от него. Веднъж най-големият внук попитал дядо си:
– Как си успял да съхраниш такова самообладание и спокойствие? Та ти си преживял толкова много!
– Скъпи мои, аз винаги съм се стараел да пазя сърцето си от съблазън. Когато бях млад, един стар свещеник ме научи да правя три неща. Всеки ден, излизайки от вкъщи, аз правя следните неща:
… първо, вдигам очи към небето, за да помня: там е моят Небесен Отец. Той ме наблюдава, защитава ме и ме направлява…
… второ, отправям поглед към земята – в този момент осъзнавам колко малко място е нужно за моя гроб…
… трето, обръщам взор към болните, кривите, слепите, глухите, бедните, гладните, бездомните и се изпълвам с благодарност за това, което имам.
Ето така, деца мои, успях да понеса всички тягости и лишения, да остана щастлив и безгриженн. Живях с Бог в мир и радост, което ви го пожелавам и на всички вас.
Историята на стареца е много поучителна! Много хора трябва да се вслушат в съветите на мъдрия свещеник.
ВЕДНЪЖ ПРИ ОПТИНСКИЯ ЙЕРОСХИМОНАХ АНАТОЛИЙ ЗЕРЦАЛОВ дошла една жена и поискала благословение да живее отшелнически, за да може без пречки да пости, да се моли, да спи на пода. Старецът й казал:
– Знаеш ли, лукавият не яде, не пие, не спи, а живее в бездната, защото в него няма смирение. Покорявай се във всичко на волята Божия – ето това е подвиг. Смирявай се пред всички, укорявай себе си за всичко, понасяй с благодарност болестите и скърбите – това стои по-високо от всякакви други подвизи!
ПОПИТАЛИ СТАРЕЦА ПАИСИЙ СВЕТОГОРЕЦ :
– Как да се отнасяме към някого, който е несправедлив към нас?
– Като към ваш велик благодетел, който прави на ваше име вноски в Божията спестовна каса. Такъв човек ви прави богат навеки! Нима това е малко? Нима не обичаме своите благодетели, нима не им засвидетелстваме признателност? По същия начин трябва да благодарим и да обичаме онези, които постъпват с нас несправедливо, защото те ни облагодетелстват във вечността.
ЕДИН ГРЪЦКИ управник имал обичай всяка сутрин да прави по два поклона – поклон на едната и поклон на другата страна. Когато го попитали на кого се кланя, той отвърнал:
– На Бога и на народа. Защото всичко, което имам, е или от Бога, или от народа.
ЕДИН КОВАЧ изпратил сина си по света да си търси занаят, за да може да го издържа на старини. Преди да тръгне, му казал:
– Запомни следното правило, което винаги помага на пътешествениците: върви натам, накъдето те води вятърът.
Синът послушал баща си, тръгнал на път и винаги следвал посоката на вятъра. Вървял дълго, докато накрая отново се озовал пред ковачницата на баща си.
И двамата се учудили и синът попитал:
– Как стана така? Внимателно следях вятъра и вървях нататък, точно както ми заръча.
– Забравих, че Някой управлява вятъра, сине – отвърнал бащата. – Господ най-добре знае къде ти е мястото. Не е нужно да ходиш надалеч. Остани тук и учи моя занаят, както аз навремето се научих от баща си.
СВЕТИ ЙОАН ДАМАСКИН казвал:
– Дървото, даже подсечено, зараства. Раната, нанесена от стрела, се лекува. Но словесната стрела е неизцелима, тя попада право в сърцето. Бъдете мълчаливи и смирени.
Светогорският СТАРЕЦ ПОРФИРИЙ често повтарял, че не бива да изискваме от Бога да ни даде това, което искаме, и то тогава, когато го искаме. И давал следния пример:
– Вземи гърне с гърло, в което ръката ти свободно да влиза и да излиза. Но ако ръката ти е вътре и я свиеш в юмрук, колкото и да се стараеш, няма да можеш да я извадиш. Можеш безрезултатно да упорстваш дни, месеци, години… Достатъчно ще е да отпуснеш свития юмрук, да отпуснеш пръсти и ръката ти свободно ще излезе от гърнето така, както е влязла.
Същото е и с твоя проблем. Колкото повече настояваш за решението му, толкова повече ще се отдалечава то. Бог знае какво прави! Престани да се занимаваш с този въпрос, ако искаш Бог да се заеме с него!
Какъв е смисълът на семейството – мъдра притча
Един човек изобщо нямал успех в създаването на семейство и това не се случвало само с него, било от поколение на поколение, в неговия род винаги имало скандали. Майка му и баща му постоянно се карали и обвинявали един друг във всички семейни проблеми.
Той израснал в атмосфера на скандали, упреци и пълно нещастие. Когато вече станал голям, решил: “При мен няма да бъде точно така. Ще бъда щастлив и в моето семейство ще има мир и любов. Ще си намеря добра и мила жена и всичко ще бъде наред”.
Той си намерил истински ангел, а не жена, но след година тя се превърнала в жестоко чудовище. В дома им също имало постоянни скандали, както в детството му. “Ужасна жена” – мислел си той…
А тази жестока жена израснала само с майка си и баба си и като дете си мечтаела да бъде щастлива и също искала голямо задружно семейство. Когато се запознали преди години и когато започнали да излизат, тя си мислела, че той е просто принц.
Той имал толкова правилни цели. Той искал да има хубаво семейство. И тя решила да се омъжи за него без да се замисля, когато той й предложил. А след година, само след година, когато се родило първото им дете, тя разбрала, че е направила грешка. Мъжът се оказал ужасен, правел всичко погрешно, не се грижел за нея…
В далечно село живеел мъдрец който решавал всякакви проблеми, за него разказвали чудеса: дори най-нещастните семейства започвали да живеят щастливо. И ето, в един прекрасен ден, мъжът казал на капризната си жена: “Хайде да отидем при този мъдрец, нека той ни подскаже какво да правим”.
Те отново се скарали, но тя се съгласила.
Пътят бил дълъг и двамата се уморили от пътуването, но накрая стигнали дома на мъдреца. Когато отишли при него, и двамата си крещели един на друг: “Ти си виновна, че стана така’ – крещял умореният и раздразнен мъж. “Ти ме повлече с теб!” – плакала жената.
Мъдрецът, усмихвайте се мълчаливо, казал: “Елате да ви покажа нещо”.
Той ги отвел в голяма стая, където имало кръгла огромна маса. На нея стояли уморени, разтревожени хора. По средата на масата имало огромна тенджера с вкусна рана, хората държали в ръцете си лъжици с много дълги дръжки.
Те достигали всеки път до храната, но не можели НИКАК да я сложат в устата си. Те просто умирали от глад в стая с голямо количество вкусна храна. Това било страховито зрелище.
Младоженците разменили погледи и изплашено замълчали.
След това мъдрецът ги отвел във втора стая, уж същата, но много различна от първата. Тя била със същите размери, там също имало подобна маса и на масата имало тенджера с вкусна храна.
Около стола седяли хранещи се, здрави младоженци, които се шегували и се смеели. В ръцете им имало същите лъжици с дълги дръжки, НО… С тези лъжици те се хранели един друг.
Младите съпрузи благодарили на мъдреца и ти отишли вкъщи. Дълго време те ходели мълчаливо прегърнати. След като се прибрали вкъщи, минали три години.
Те живеят в мир и съгласие. Имат две момчета и в дома им винаги има радост и любов. “А мъдрецът, ах, този мъдрец” – казват те. “Той ни показа какъв е истинският смисъл на семейството!”
ЕДИН ЕНОРИАШ се оплакал на своя свещеник:
– Не мога да разбера защо винаги в църквата всички ме бутат и все се тикат в мен. Моля ви, направете им забележка!
А отецът отговорил:
– Не е в тях проблемът, а в теб. Идваш в църквата и веднага се намесваш във всички разговори, мъчиш се всички да те забележат… Искаш да си навсякъде и не оставяш място за останалите. Всеки, който иска да застане на мястото си, е принуден да те отмести…
Притча за стомната и камъните: Не губете времето си напразно…
Един мъдрец взел празна стомна и я напълнил догоре с малки камъчета. Събрал своите ученици и им задал първия въпрос: “Кажете уважаеми, пълна ли е моята стомна?” На което те отговорили: “Да, пълна е”.
Тогава мъдрецът взел пълен буркан с грах и изсипал съдържанието му в стомната с камъните. Грахът заел свободното място между камъните.
Задал мъдрецът втория въпрос: “Пълен ли е сега моята стомна?” Учениците за втори път се съгласили, че стомната е пълна. Тогава мъдрецът взел кутия с пясък и също я изсипал в стомната. Пясъкът изтекъл през граха и камъните и заел всичкото свободно място.
Тогава мъдрецът казал:
“Трябва да знаете, че стомната е нашият живвот. Камъните са най-важните съставки на всеки живот. Грахът са онези неша, които е приятно да имаш, но не са най-важното. Пясъкът символизира дреболиите, с които е пълен животът на всеки човек.
Ако първо напълните стомната с пясък, няма да остане място за граха и още камъни. Така е в живота ви: ако си хабите времето за безсмислени неща, няма да остане време за същественото.
Някои притчи са взети от „Просто вярвайте“, сборник от християнски притчи и сказания,
Омофор, 2015